Ерки Мелартин /Материалът подготви проф. д-р Албена Кехлибарева/

Erkki Melartin in Bulgaria/ Финландският композитор Ерки Мелартин 

/Материалът подготви Албена Кехлибарева/ 

На 14 февруари 2017 се навършиха 80 години от кончината на 
финландския композитор Ерки Мелартин

Днес твърде малко се знае колко трудно е било на много скандинавски композитори да се освободят от сянката на Сибелиус. Името на един от тези композитори, успяли да излязат от орбиталната "сибелиусова обвивка" е това на Ерки Мелартин, на когото на 14 февруари т.г. се навършиха 80 години от кончината. Дали Ерки Мелартин е композитор на симфонична музика от международен ранг или както Малер с хапливата си ирония или дори нашега оприличава националните гении като „блудници и сводници от покрайнините“ музиката му ще продължава борба за идентифициране на собствен път? Във всеки случай Ерки Мелартин е добре известен в Скандинавия, в Централна и Западна Европа, в САЩ и Япония. Авторският му концерт с Берлинската филхармония, дирижиран от самия него през ноември на 1923 е записан като паметен в музикалния архив на столичната филхармония тогава. Чуден е обаче друг факт – този, че шестте му симфонии не са издавани приживе, а те заслужавт безспорно това. /Съдба, подобна като тази на Шуберт/. Само в едно единствено издание Шесттата му симфония композиторът ще получи като подарък за 60-тия си юбилеен рожден ден от добрите си датски приятели Нани и Фритс Джарал. Тази симфония наистина се радва на възродителен интерес днес, защото именно към нея посяга диригентът Леонид Грин, ръководещ оркестъра на град Тампере за  CD-продукция на звукозаписната компания „Ondine“. В списъка се прибавя още концертът за цигулка със същия оркестър, а след време и всички останали пет симфонии. Този успех повлича след себе си низ от подобни явления и с другите му симфонични и камерни творби на композитора.

Ерки (Ерик на шведски ез.) Мелартин е роден в селската енория на Käkisalmi в областта Карелия на 2 февруари, 1875. След завършване на местното гимназиално образование цялото семейство Мелартин се мести в Хелзинки, където младият Ерки  ще следва четири години в музикалния институт (по-късно „Сибулиус - Академия“, на която той самият ще бъде години по-късно 25 години ректор. Това ще бъдат годините 1911 до 1936). Учител по композиция на младия Ерки става известния тогава финландски композитор, представител на националния романтизъм - Мартин Вегелиус, дал солидно образование на немалко представители от следващата генерация финландски композитори. След завършването на образованието си в Хелзинки, Ерки Мелартин ще се специализира при Роберт Фукс във Виена, а след това в Берлин и в Рим. Още съвсем млад, през 1901 година той е поканен да преподава в музикалния институт в Хелзинки музикална теория и пиано, а от 1908 поема поста на главен диригент на оркестъра на град Вийпури (днешен Виборг). Оркестърът на този имперски град за времето си е бил солиден и дава възможността на Мелартин да включва в репертоара си големи симфонични творби. Така Мелартин става първият диригент, дирижирал симфониите на Малер в Скандинавия. Въпреки крехкото си здраве, като композитор той оставя над 1000 композиции, събрани в 189 опуса. Освен шестте симфонии, Мелартин е автор и на една опера по мотиви от националния епос Калевала (Aino, премиера 1909), скици към седма и осма симфонии, (била е запланувана и девета симфония, за да завърши магическия класически кръг на симфониите, но това намерение остава само записано в дневника на композитора), прекрасния цигулков концерт, наскоро възкръснал и в изпълнението на американския цигулар и диригент Джон Сторгърд, голям брой хорови и солови песни, четири щрайхквартета, соната за арфа и флейта, соната за брас ансамбъл, клавирна музика (около 400 творби) в двадесет и два опуса, сред които са двадесет и четири прелюда, подобно на Селим Палмгрен,  прекрасната соната „Фантазия апокалиптика“ оп.111, солови песни (близо 300), събрани в седем опуса, детска музика, която често е била тълкувана като салонна или развлекателна. (А нима такова явление не е наблюдавано при Шопен, Лист, Григ, Дебюси, Макс Регер и още немалко композитори със световна слава?) За таза част от музиката на Мелартин, може да се каже, че дори и в нея той остава фундаментално карелски композитор, помнещ мелодиката и меланхолията на родните гори, но и композитор, приел в дълбочина законите на контрапункта. Именно странното съчетание на карелската фолклорна напевност с контрапункта ще бъде една от най-отличителните характеристики на симфоничната (още заключителният марш в Първа симфония е добър пример за склонността на Мелартин да контрапунктира) и въобще на музиката на Мелартин. Ползотворното влияние на музиката на Брукнер, Малер и на френския импресионизъм ще дооформят някои хармонични особености в по-късното творчество на Мелартин. Преживял и преосмислил по свой начин късноромантичната, импресионистичната и експресионистичната музика от края на 19-и и началото на 20-и век, Мелартин ще създаде свое място в скандинавската култура. Интересно в творческия път на този композитор е и модификацията на добре известни шведски народни песни, придобили финландска оцветеност (както това прави композиторът в операта си "Айно" или в последната част на Четвърта симфония), както и идеално гъвкавото позициониране на премиерите на големите му симфонични творби спрямо тези на Сибелиус. Нещо, което във времето е имало много позитивни реакции. 
Сред възпитаниците на Ерки Мелартин трябва да се спомене неговия любим ученик Илмари Ханикайнен (1892 † 1955), когото Мелартин препоръчва и насочва за по-нататъшното си обучение в Консерваторията на Санкт-Петербург. Други негови изтъкнати възпитаници са Хейки Аалтойла (1905 † 1992), Сулхо Ранта (1901 † 1960), Ууно Клами (1900 † 1961).
Днес различни оркестри от Западна Европа като орестъра на Северогерманското радио, оркестъра на Антверпен, оркестъра на Единбург, а също и някои оркестри в САЩ и Япония включват както симфониите, така и симфоничните поеми на Мелартин в репертоара си. Въпреки, че сред симфониите Четвъртата симфония на Мелартин се счита за най-майсторското му симфонично произведение, Финалът на Пета - за най-величественият призив към контрапунктиране, дълго ще се помни Трета симфония, изпълнената в нова редакция от Финландския радиосимфоничен оркестър на 27 април, 2012 под диригентството на Сакари Орамо. Във философски аспект музиката на Мелартин преразглежда отново съпоставянето на четирите елемента на античността: земя, вода, въздух и огън. Той също работи с тях, но в крайна сметка отхвърли това тълкуване считайки, че музиката е абсолютна по своята същност.
Изпълнението на творби за пиано и песни от Ерки Мелартин може да бъде проследено на страницата на Радио Бинар от концерт, по повод 100 години независима Финландия по проект и изпълнение от Албена Кехлибарева -
https://www.youtube.com/watch?v=_zkp9Ah0Va0&list=PLI7R9XL4LqEdS7fWmFkZszjF3s1adhggM 

Списък на по-значимите творби в творчеството на Ерки Мелартин: 
Симфонии:

Симфония № 1, до-минор, оп. 30/1
(2+picc2+cA2+clB2/4331/12/1/strings)                       
Симфония № 2, ми-минор, oп. 30/2
(222(A)2/4331/11/1/strings)                                                    
 Симфония № 3, фа-мажор, oп. 40 
(22+cA22/4331/11/1/strings)                                                          
Симфония no. 4, ми-мажор, oп. 80 "Лятна симфония"                                                                    
(3+picc3+cA23+cf/4331/11/2/cel/soprano,mezzo,contralto/strings)                                               
Симфония № 5, ла-минор, оп. 90, "Симфония бревис" 
 (2+picc2cA22/4331/11/1/cel/strings) 
Симфония № 6 oп. 100 (3+picc233/4331/12/1/cel/strings) 

Концерт за цигулка и оркестър оп. 60
Симфонични поеми:
"Лицето на съня" оп. 70
"Марията" оп. 79 - за сопран и симф. орк.
"Карелски сцени" оп. 146 (1928)
"Песни за езерото Лагода" оп. 146/а
Балет:
"Синята перла" оп. 160 - сюита в осем части 
Опера:
"Айно"  ( 1912) по мотиви от Калевала - либрето на Йалмари Фине
Музика за хор и оркестър, шест кантати, осем поеми за хор, солисти и оркестър

Клавирно творчество:
Шест пиеси - оп. 7
Легенди - оп. 6, оп. 12
"Тъжните градини" - оп. 52
"Лирични пиески" - оп. 59
Шест пиеси - оп. 118
"Потайната гора" - оп. 123
24 прелюдии - оп. 85
Импресионистични картини - оп. 87
Клавирна соната - оп. 111
Отделни пиеси в различни опуси
Камерна музика:
Квартети, триа
Вокално творчество: 
Голям брой солови песни (около 300) за глас и пиано за всички видове гласове по стихове на шведски, немски, френски и финландски поети.
Голям брой хорови песни за смесен хор