Ерки Мелартин /Материалът подготви проф. д-р Албена Кехлибарева/

Erkki Melartin in Bulgaria/ Финландският композитор Ерки Мелартин 

/Материалът подготви Албена Кехлибарева/ 

На 14 февруари 2017 се навършиха 80 години от кончината на 
финландския композитор Ерки Мелартин

Днес твърде малко се знае колко трудно е било на много скандинавски композитори да се освободят от сянката на Сибелиус. Името на един от тези композитори, успяли да излязат от орбиталната "сибелиусова обвивка" е това на Ерки Мелартин, на когото на 14 февруари т.г. се навършиха 80 години от кончината. Дали Ерки Мелартин е композитор на симфонична музика от международен ранг или както Малер с хапливата си ирония или дори нашега оприличава националните гении като „блудници и сводници от покрайнините“ музиката му ще продължава борба за идентифициране на собствен път? Във всеки случай Ерки Мелартин е добре известен в Скандинавия, в Централна и Западна Европа, в САЩ и Япония. Авторският му концерт с Берлинската филхармония, дирижиран от самия него през ноември на 1923 е записан като паметен в музикалния архив на столичната филхармония тогава. Чуден е обаче друг факт – този, че шестте му симфонии не са издавани приживе, а те заслужавт безспорно това. /Съдба, подобна като тази на Шуберт/. Само в едно единствено издание Шесттата му симфония композиторът ще получи като подарък за 60-тия си юбилеен рожден ден от добрите си датски приятели Нани и Фритс Джарал. Тази симфония наистина се радва на възродителен интерес днес, защото именно към нея посяга диригентът Леонид Грин, ръководещ оркестъра на град Тампере за  CD-продукция на звукозаписната компания „Ondine“. В списъка се прибавя още концертът за цигулка със същия оркестър, а след време и всички останали пет симфонии. Този успех повлича след себе си низ от подобни явления и с другите му симфонични и камерни творби на композитора.

Ерки (Ерик на шведски ез.) Мелартин е роден в селската енория на Käkisalmi в областта Карелия на 2 февруари, 1875. След завършване на местното гимназиално образование цялото семейство Мелартин се мести в Хелзинки, където младият Ерки  ще следва четири години в музикалния институт (по-късно „Сибулиус - Академия“, на която той самият ще бъде години по-късно 25 години ректор. Това ще бъдат годините 1911 до 1936). Учител по композиция на младия Ерки става известния тогава финландски композитор, представител на националния романтизъм - Мартин Вегелиус, дал солидно образование на немалко представители от следващата генерация финландски композитори. След завършването на образованието си в Хелзинки, Ерки Мелартин ще се специализира при Роберт Фукс във Виена, а след това в Берлин и в Рим. Още съвсем млад, през 1901 година той е поканен да преподава в музикалния институт в Хелзинки музикална теория и пиано, а от 1908 поема поста на главен диригент на оркестъра на град Вийпури (днешен Виборг). Оркестърът на този имперски град за времето си е бил солиден и дава възможността на Мелартин да включва в репертоара си големи симфонични творби. Така Мелартин става първият диригент, дирижирал симфониите на Малер в Скандинавия. Въпреки крехкото си здраве, като композитор той оставя над 1000 композиции, събрани в 189 опуса. Освен шестте симфонии, Мелартин е автор и на една опера по мотиви от националния епос Калевала (Aino, премиера 1909), скици към седма и осма симфонии, (била е запланувана и девета симфония, за да завърши магическия класически кръг на симфониите, но това намерение остава само записано в дневника на композитора), прекрасния цигулков концерт, наскоро възкръснал и в изпълнението на американския цигулар и диригент Джон Сторгърд, голям брой хорови и солови песни, четири щрайхквартета, соната за арфа и флейта, соната за брас ансамбъл, клавирна музика (около 400 творби) в двадесет и два опуса, сред които са двадесет и четири прелюда, подобно на Селим Палмгрен,  прекрасната соната „Фантазия апокалиптика“ оп.111, солови песни (близо 300), събрани в седем опуса, детска музика, която често е била тълкувана като салонна или развлекателна. (А нима такова явление не е наблюдавано при Шопен, Лист, Григ, Дебюси, Макс Регер и още немалко композитори със световна слава?) За таза част от музиката на Мелартин, може да се каже, че дори и в нея той остава фундаментално карелски композитор, помнещ мелодиката и меланхолията на родните гори, но и композитор, приел в дълбочина законите на контрапункта. Именно странното съчетание на карелската фолклорна напевност с контрапункта ще бъде една от най-отличителните характеристики на симфоничната (още заключителният марш в Първа симфония е добър пример за склонността на Мелартин да контрапунктира) и въобще на музиката на Мелартин. Ползотворното влияние на музиката на Брукнер, Малер и на френския импресионизъм ще дооформят някои хармонични особености в по-късното творчество на Мелартин. Преживял и преосмислил по свой начин късноромантичната, импресионистичната и експресионистичната музика от края на 19-и и началото на 20-и век, Мелартин ще създаде свое място в скандинавската култура. Интересно в творческия път на този композитор е и модификацията на добре известни шведски народни песни, придобили финландска оцветеност (както това прави композиторът в операта си "Айно" или в последната част на Четвърта симфония), както и идеално гъвкавото позициониране на премиерите на големите му симфонични творби спрямо тези на Сибелиус. Нещо, което във времето е имало много позитивни реакции. 
Сред възпитаниците на Ерки Мелартин трябва да се спомене неговия любим ученик Илмари Ханикайнен (1892 † 1955), когото Мелартин препоръчва и насочва за по-нататъшното си обучение в Консерваторията на Санкт-Петербург. Други негови изтъкнати възпитаници са Хейки Аалтойла (1905 † 1992), Сулхо Ранта (1901 † 1960), Ууно Клами (1900 † 1961).
Днес различни оркестри от Западна Европа като орестъра на Северогерманското радио, оркестъра на Антверпен, оркестъра на Единбург, а също и някои оркестри в САЩ и Япония включват както симфониите, така и симфоничните поеми на Мелартин в репертоара си. Въпреки, че сред симфониите Четвъртата симфония на Мелартин се счита за най-майсторското му симфонично произведение, Финалът на Пета - за най-величественият призив към контрапунктиране, дълго ще се помни Трета симфония, изпълнената в нова редакция от Финландския радиосимфоничен оркестър на 27 април, 2012 под диригентството на Сакари Орамо. Във философски аспект музиката на Мелартин преразглежда отново съпоставянето на четирите елемента на античността: земя, вода, въздух и огън. Той също работи с тях, но в крайна сметка отхвърли това тълкуване считайки, че музиката е абсолютна по своята същност.
Изпълнението на творби за пиано и песни от Ерки Мелартин може да бъде проследено на страницата на Радио Бинар от концерт, по повод 100 години независима Финландия по проект и изпълнение от Албена Кехлибарева -
https://www.youtube.com/watch?v=_zkp9Ah0Va0&list=PLI7R9XL4LqEdS7fWmFkZszjF3s1adhggM 

Списък на по-значимите творби в творчеството на Ерки Мелартин: 
Симфонии:

Симфония № 1, до-минор, оп. 30/1
(2+picc2+cA2+clB2/4331/12/1/strings)                       
Симфония № 2, ми-минор, oп. 30/2
(222(A)2/4331/11/1/strings)                                                    
 Симфония № 3, фа-мажор, oп. 40 
(22+cA22/4331/11/1/strings)                                                          
Симфония no. 4, ми-мажор, oп. 80 "Лятна симфония"                                                                    
(3+picc3+cA23+cf/4331/11/2/cel/soprano,mezzo,contralto/strings)                                               
Симфония № 5, ла-минор, оп. 90, "Симфония бревис" 
 (2+picc2cA22/4331/11/1/cel/strings) 
Симфония № 6 oп. 100 (3+picc233/4331/12/1/cel/strings) 

Концерт за цигулка и оркестър оп. 60
Симфонични поеми:
"Лицето на съня" оп. 70
"Марията" оп. 79 - за сопран и симф. орк.
"Карелски сцени" оп. 146 (1928)
"Песни за езерото Лагода" оп. 146/а
Балет:
"Синята перла" оп. 160 - сюита в осем части 
Опера:
"Айно"  ( 1912) по мотиви от Калевала - либрето на Йалмари Фине
Музика за хор и оркестър, шест кантати, осем поеми за хор, солисти и оркестър

Клавирно творчество:
Шест пиеси - оп. 7
Легенди - оп. 6, оп. 12
"Тъжните градини" - оп. 52
"Лирични пиески" - оп. 59
Шест пиеси - оп. 118
"Потайната гора" - оп. 123
24 прелюдии - оп. 85
Импресионистични картини - оп. 87
Клавирна соната - оп. 111
Отделни пиеси в различни опуси
Камерна музика:
Квартети, триа
Вокално творчество: 
Голям брой солови песни (около 300) за глас и пиано за всички видове гласове по стихове на шведски, немски, френски и финландски поети.
Голям брой хорови песни за смесен хор 

 

Финландският композитор Тойво КУУЛА

 Тойво КУУЛА

гениален финландски композитор и диригент, застрелян по време на Гражданската война във Финландия (1918)

(Материалът подготви проф. д-р Албена Кехлибарева)

            На 18 май 2018 ще се навършат 100 години от кончината на ТОЙВО КУУЛА (или Тойво Кула на бълг. език), който умира преждевременно, в болницата във Виборг, застрелян от куршум по време на Финландската гражданска война  през 1918 година. На 18 май 1948 е основано Обществото на Тойво Куула, поставило си за цел популяризацията на музиката на своя патрон извън родината му и пълната публикация на неговото творческо наследство. През 2018 година се навършват 70 години от основаването на Обществото "Тойво Куула". Първият том от събраното  творчество на композитора излиза през 1998.

Финландският композитор и диригент ТОЙВО КУУЛА е окачествен като рано „посечен“ гений. Роден на 7 юли 1883 година в семейството на пастор в китния западнофински град Алавус, където като дете често слушал пеенето на баща си, който си съпровождал на фисхармония (инструмент от семейството на хармониумите и органите, употребяван за домашно музициране). От 1893 до 1899 учи в лицея на родния си град, като посещава и школата по орган към Лутеранската църква на града. Баща му – свещеник, желаел синът му да наследи неговото поприще. Но Тойво Куула имал две страсти – морето и музиката. Впоследствие любовта към музиката се оказала най-силното нещо в живота му. От есента на 1990 година Тойво Куула е студент във висшето музикално училище в Хелзинки (по-късно получило статут на Академия „Сибелиус“). Негови преподаватели са Морис Мошковски, Виктор Навацек, Мартин Вигелиус. Тойво Куула изучава специалностите цигулка, теория на музиката, дирижиране и композиция. Обучението е трябвало да продължи пет години, но след третата година почива бащата на Куула и семейството не може повече да поеме образованието на Тойво Куула в град като Хелзинки. Младият студент се връща в родния си град и поема финансово издръжката на семейството като преподава частни уроци по музика и цигулка. През 1905 година Тойво Куула се жени за своя съученичка от лицея, и същата година се ражда неговото първо дете, дъщеричка, която умира само на два месеца. Това е силен удар за младото семейство. От 1906 година Тойво Куула отново се връща в Хелзинки, за да продължи своето образование. Помощта, която е получил е от Селим Палмгрен. А не след дълго един от неговите учители става самият Ян Сибелиус, който рано открива неговия талант. През същата тази година Куула среща младата певица Алма Силвентойнен, токущо завърнала се от образованието си в Санкт-Петербург. Между композиторът и младата дама възниква духовна близост, която довежда композиторът почти до лудост. Той се решава на развод, който ще получи, според тогавашното финландско законодателство едва след седем години, за да свърже живота си с духовно разбиращата го и обичаща го млада певица. Със завършването на образованието си в родината и след един изключително успешен концерт през 1907, с подръжката и препоръката на Сибелиус младият Тойво Куула получава стипендия за образование в чужбина. През есента на 1908 Тойво Куула, Алма Силвентойнен и група избрани студенти отплават с кораб за Италия. Алма ще се усъвършенства в Милано, а Тойво в Болоня при Енрико Боси и Луиджи Торни. През 1910 Тойво Куула специализира в Лайпгиг, през 1911 - в Париж, а през 1912 - в Берлин. Това дава на младия композитор един изключително широк поглед, свързан с най-новите тенденции в музиката. Завърнал се през 1912 в родината си, Куула скоро получава поканата да поеме поста на втори диригент на Великохерцогския оркестър на Хелзинки. Заедно с този ангажимент, Куула композира усилено и в кратък период създава прекрасни творби за хор и оркестър, за орган, за цигулка и камерни ансамбли, за театрални постановки и 24 песни, които посвещава на Алма Силвентойнен. Мото на композитора било, че всяка съчинена нота, трябва да е написана с кръвта на сърцето. През 1913 година Тойво Куула и Алма Силвентойнен концертират в Санкт-Петербург с огромен успех, а през 1914 сключват брак. Тойво Куула получава поканата да бъде главен диригент на симфоничния оркестър на град Виборг (днес град в Северозападна Русия). Заедно с това по същото време става и един от основателите на Съюза на финландските композитори. През 1917 се ражда неговата дъщеря Синика, която след години ще бъде известна пианистка. Месец май на следващата 1918 година е фатален за композитора. Финландия е вече свободна и независима република, но вътре в страната има различни брожения и това в историята на Финландия е известно като времето на Гражданската война. На 1-ви май след тържествения обеден концерт, композиторът се отправя в градския офицерски клуб, където ще се срещне с приятели, ще поприказват, ще посвирят, ще се повеселят. Атмосферата сред офицерството е напрегната, а Тойво Куула се славел със своя огнен темперамент и характер. Отначало възниква словесен спор, от който Куула иска да се избави, но го достига куршум, изстрелян от офицер с консервативни възгледи. Куршумът го улучва тежко в главата. Куула е откаран в болница, където на 18 май издъхва в ръцете на своята съпруга Алма. Така бива „посечен“ неговият музикален гений и уникален талант, както го определя критиката. Много негови замисли остават непроявени. Той успява да остави около 200 опуса с оркестрова и хорова, органна и камерна музика и немалък брой песни за глас и пиано. Музикалната наука го определя като дълбок психолог и „портретист“ на финландската душевност.
Изпълнението на творби за пиано от Тойво Куула може да бъде проследено на страницата на Радио Бинар от концерт, по повод 100 години независима Финландия по проект и изпълнение от проф. д-р Албена Кехлибарева, състоял се в Първо студио на Българско нацинално Радио
https://www.youtube.com/watch?v=_zkp9Ah0Va0&list=PLI7R9XL4LqEdS7fWmFkZszjF3s1adhggM 

Из записани и издадени CD's с творби на Тойво КУУЛА:             
                                                                                             

Хорови творби -                                                                                                                                                         Häämarssi op. 3b Nr. 2 (Wedding March), "Meren virsi"                                                                                            (Hymn of the sea) аранжирано от Лееви Мадетоя),                                                                                             Juhlamarssi op. 5 (Festive March "Lapuan Marssi")                                                                                                    Песни оп. 11 /Lieder op. 11 Juhlakantaatti (Festive Cantata "Isonkyrön kantaatti" "Isokyrö Cantata"),                                                                                                                                                                              Omenapuut op. 11                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   Orjan poika op. 14 (Son of slave),                                                                                                                             Kuolemattomuuden toivo op. 15 (Hope of Immortality),                                                                                                       Kaikki kaatuu, sortuu maatuu (All things fall, Tää on se päivä (This is the day),                                                    Venlaulu op. 21 Nr. 2 (Barcarolle), Tuutulaulu (Lullaby "Tuuti lasta Tuonelahan"                                                     "Rock my child to Tuonela"),                                                                                                                                            Nuijamiesten marssi op. 28 Nr. 4a (March of the club warriors,                                                                                           Sävel op. 29b Nr. 1 (Melody)  

Оркестрови творби -   

Festlicher Marsch op. 13 ,                                                                                                                                     South Ostrobothnian suite Nr. 1 op. 9,                                                                                                              South Ostrobothnian suite Nr. 2 op. 20,                                                                                                             Präludium und Fuge op. 10                                                                                                                                                       Auringon noustessa (1910)

Пет песни с оркестър - Karjapihassa, Op. 31, a

Клавирно трио - Оп. 7

Песни 
опус: 2, 6, 16/а, 22, 23, 24, 29/а, 34


 

Albena Kechlibareva  about  TOIVO KUULA

Рано попареният гений на Тойво Куула (7 юли 1883 г. Вааса - 18 май 1918 г. Випипури) не доживява до 35 –годишна възраст, тъй като става жертва при неочаквано стълкновение, което има и политически характер по времето на Гражданската война във Финландия. Улучен от куршум в главата, Тойво Куула умира в провинциалната болница във Випипури. Тленните останки на композитора са пренесени в гробището Хиетаниеми, Хелзинки.

Тойво Куула е първият частен студент по композиция на Ян Сибелиус, при когото учи от 1906 до 1908. Впечатляваща била високата продуктивност на композитора. Той оставя следи и като диригент. Автор е на 37 опуса с повече подразделения в тях като голям брой хорови творби, голям брой песни за глас и пиано, впечатляващи клавирни творби, соната за цигулка и пиано, клавирно трио, два струнни квартета, две сюити за оркестър, симфонична поема за сопран, баритон, хор и оркестър, незавършена симфония. За основна хорова творба на Тойво Куула често е посочвана кантатата "Стабат Матер", започната през 1917 г. и незавършена по времето на неговата смърт. (Ревизирана по-късно от Лееви Мадетойа). Недовършена ще остане и първата опера на композитора. Шведски критик окачествява творбите на Куула като музика с голяма дълбочина, достигаща неподозирани ниши в човешката душевност. За мнозина Тойво Куула е страстен „музикален портретист“ на финландския дух и природа. Стилистиката на Куула носи елементи на късния романтизъм и първите прояви на модернизма на ХХ век, намерили излаз във финландската музика.

В-к "Университетски дневник" бр. 15/2016
http://www.nbu.bg/bg/za-nbu/izdaniq/vestnik-universitetski-dnevnik

Прекрасен отзив  и обзорна статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. във в-к "Университетски дневник" бр. 15/2016/стр. 10, за концерта на Албена Кехлибарева на 29 февруари в Музей за история на София от цикъла "Паралелни времена". В програмата бяха включени творби на Макс Регер (по повод 100 години от смъртта на големия композитор), австрийския композитор Райнер Бишоф -  Доктор хонорис кауза на НБУ, проф. Димитър Христов, д.изк., доц. Георги Арнаудов, Кирил Илиевски. Концертът беше заснет и отразен от две телевизии - НоваТВ и Телевизия "СКАТ".

Рецитал на Албена КЕХЛИБАРЕВА - Мецосопран  & пиано, посветен на 100-годишнината от смъртта на Макс Регер (II-ри концерт от цикъла "Паралелни времена").
В концертната програма са включени първи изпълнения за България на 10 песни от Макс Регер из различни опуси и години, както и първо изпълнение на шестчастен вокален цикъл
"Една година в кулата с Хьолдер" за глас, пиано, виолончело и челеста от австрийския композитор "Почетен професор" на НБУ - Проф. д-р Райнер Бишоф по стихове на Фридрих Хьолдер. За тази премиера композиторът лично бе долетял от Виена. Партнират още - Златка Ангелова - пиано и челеста, Димитър Тенчев - виолончело, Марио Ангелов - пиано. Контрапунктите на концертната програма са изградени с включването на творби от българските композитори - Георги Арнаудов - вокален цикъл "Шепот насаме" по стихове на Пейо Яворов, поемата "Самотен гълъб" по стихове на Крум Пенев от Кирил Илиевски и три миниатюри из втори цикъл песни по стихове на Пенчо Славейков от "Доктор хонорис кауза" на Н М А  и на Н Б У - проф. Димитър Христов, д.изк. Концертът е съпроводен с мултивизия, за която се е погрижил Христофор Стоянов. За изключителния успех на този концерт допринася и неповторимата атмосфера на МУЗЕЙ за история на град СОФИЯ, където се провежда. Присъства многобройна публика. Концертът е записан за БНР и две телевизии.
http://www.news.nbu.bg/bg/events/kameren-koncert-posveten-na-100-godishninata-ot-smyrtta-na-kompozitora-maks-reger!5655