ПОСЛЕДНИЯТ ТЕКСТ НА ДОЦ. Д-Р КИПРИАНА БЕЛИВАНОВА, 75 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КИПРИАНА БЕЛИВАНОВА
(текст, отнасящ се до компактдиск на А л б е н а К е х л и б а р е в а
със записи на съвременна музика)
из статията "Художественият документ" в брой 10-11 на в-к "Музика viva"
(текст, отнасящ се до компактдиск на А л б е н а К е х л и б а р е в а
със записи на съвременна музика)
из статията "Художественият документ" в брой 10-11 на в-к "Музика viva"
Продължение от брой 9
Другият компактдиск минава с очарованието и добре познатата на нашата публика индивидуалност на А л б е н а К е х л и б а р е в а. Добре позната, защото с многобройните си камерни концерти, със забележителното богатство на гласа, което не винаги може да бъде точно класифицирано, със странното съчетаване на звукова мощ, многоцветност, и в същото време трепетност вече е оставила достатъчно ясен отпечатък в съзнанието на съвременната публика и колеги - музиканти.
Нейн голям успех е изпълнението на песни от Х у г о В о л ф (между другото Кехлибарева е много добре подготвена и културна пианистка, която понякога смайва, изпълнявайки сама соловата партия и клавирния съпровод на сцената). И така Кехлибарева се отличава с признати далеч извън България изпълнения на Хуго Волф. Те са съдържанието на първия компактдиск на "Акрополис" (Духовни и светски песни от Хуго Волф).
Този път програмата, включваща вокална лирика само от ХХ век, на пръв поглед изненадва с пъстрата разнородност и с все още съвсем новите за съвременната публика художествени идеи, пък и стилови пътища на генерацията, определена като "авангард". Бихме могли да предположим, че Кехлибарева е направила една подборка от изтънчени като звучност и все пак доста разнообразни камерни творби, просто за да ни въведе в едно свое изживяване на камерната лирика на изминалия век.
И сигурно това е така, но нека се опитаме да си спомним някои не тъй отдавна изживени факти на нашия културен живот. Може би най-напред онези концертни програми, които изпълниха с дух и красота залите на Галерията за чуждестранно изкуство в София. Това беше началото на дейността на Дружеството за нова музика в България, това беше едно от най-високите социални завоевания на общественика на тази нова култура в България, Г е о р г и Т у т е в. Струва ми се, че десетилетието, което почти измина след спирането на тези концерти, приглуши цветовете, замъгли формите на модерната музика в България. Защо ли стана така?
И така, на тези концерти звучи музика на Л у ч а н о Б е р и о, един италиански "класик на авангарда", добре познат от много български музиканти, но все още не посетил България. Кехлибарева избира за начало на своя диск един от най-необикновените, но същевременно блестящо талантливи обрати в еволюцията на Берио - неговите народни песни, в които целият първичен може би дори архаичен смисъл на песенната мелодия се запазва, а инструменталната музика ни поднасятолкова инертен, сякаш далечно неутрален материал, че звучи като някаква друга природа, съпътстваща, но не съпреживяваща. Лириката, която събира понататък компактдискът не докосва повече този изумителен подход към нова простота.
Е д и с о н Д е н и с о в беше от първите, които в началото на 90-те години посетиха България и бяха посрещнати с почит, а от мнозина - с обич. В тази концертна програма Кехлибарева взима песенен цикъл, който й е посветен още в годините, прекарани в Германия. Този песенен цикъл носи все още простодушието и дълбоката сърдечност на ранния Денисов (подобни са песните по Габриела Мистрал).
А р в о П я р т също не е посещавал България, но неговото име на естонец, който упорито търси своите пътища в изкуството и в крайна сметка се разделя със съветската култура, за да намери своето лице - този Арво Пярт, също сурово примитивен и прост, звучи като съвсем нова краска, а палитрата е същата и десетилетието също. Оказва се, че дори само вокалната камерна авангардна музика е едно много богато поле на преживявания, емоционални върхове и депресии, на наивното и трагичното.
В подборката попада един извънредно жив, почти театрално изразителен немски автор, Г ю н т е р К о х а н, който пише по Шекспирови текстове. Тук крачката до оперната сцена е много малка. Такава театралност би могла да се очаква и от две френски имена -
М а р с е л Л а н д о в с к и и П а с к а л Д ю с а п е н. Оказва се обаче, че това са антиподи, и по възраст, а също така и по преживяване. Ландовски сме свикнали дачетем с почит като име на автор от средното поколение, това на Мессиен или на Анри Соге. Неговата настройка е може би белег на поколение, молитвено извисено към висши и религиозни ценности. А Паскал Дюсапен дойде в България с тази благодатна, но забързана вълна на модерното музикално творчество, която ни споходи със също такъв забързан интерес от страна на някои чуждестранни културни институции в София. Дюсапен се оказа в обкръжението на Янис Ксенакис и уважавания Франсоа Бернар Маш и беше препоръчан и действително възприет като новата надежда на френската музика, когато прозвучаха фрагменти от неговата "Медея".
Творбите на Ландовски - една монументална кантата и на Дюсапен - архаична балада по старинни окситански предания са дирижирани с подобаващо дълбоко внушение от гостуващия френски диригент Ж а н - И в Г о д е н. Баладата на Дюсапен носи странното название "АКС", а това са първите букви на името на Албена Кехлибарева-Стоянова. (Тази творба също й е посветена).
Ако попълним панорамата по-нататък, ще открием имена на странно раздалечени, а близки в протежението на ХХ век: А л б е р Р у с е л, един от символите на ранното модерно изкуство във Франция, се ползва с все по-голям интерес и обич в България и неговите буколически композиции за флейта соло и глас (тук блестящ флейтист е диригентът Жан-Ив Годен) не се открояват рязко от останалите творби. Композиторът достойно започва своята модерна епоха.
Лиричната дарба на поляка М а р е к С т а х о в с к и е известна на всички, които познават по-новата полска музика, както и цялостното израстване на този човек с мек нрав, със спокойна, сякаш свенлива усмивка. Неговото царство е лириката, поне в нашите представи и той се вписва великолепно в общата група.
Но какво знаем за вокалната лирика на В а с и л К а з а н д ж и е в ?Този композитор, когото толкова дълго диригетското му дарование непрекъснато дърпа встрани от забележителното му мислене на музикант, този път се появява с образци на ранната вокална лирика - песни по стихове на Блага Димитрова. Ако някой ден Албена Кехлибарева или друг добър и културен певец се опита да систематизира този вид ранна лирика на Казанджиев, на Иван Спасов, на Константин Илиев и още неколцина български автори, може би антологията би била извън-редно привлекателна и вълнуваща.
Този компактдиск е нюансиран с твърде много звуковитънкости, защото творбите са за най-различни съчетания на гласа с различни инструменти. И тук трябва да кажем, че Р у м е н Б а й р а к о в се проявява за пореден път като един деликатен партньор на Албена Кехлибарева (като се имат предвид и записите на оркестровите песни на Волф, направени на по-ранния компактдиск на Кехлибарева). Съпоставката на двамата диригенти не би могла да бъде напра-вена с някаква категорична оценка кой е по-добър, но Румен Байраков като че ли постига повече краски.
Защо да наричаме този компактдиск също документ? Изпълненията в него не са белязани с някаква кулминация в обществения живот. Ако внимателно се вгледаме обаче в хронологията, тук са разположени смислено и привлекателно плоскостите, по които така бързо българската музикална култура пое богатствата на модерната музика на късния ХХ век. България преди десетина годинине беше само едно поле за завладяване с присъствието на големи имена като Щ о к х а у з е н или на К с е н а к и с. Това беше чувствителна и отзивчива среда, готова да поеме и да даде ръст на новото време. Какво е това ново време - нека слушаме и гледаме внимателно около себе си. А на "Акрополис" и неговия постоянен тонрежисьор - Х р и с т о ф о р С т о я н о в - поздравления и пожелание за все същия стремеж към високи и актуални постижения на културата.
Доц. д-р Киприана Беливанова (15 октомври 1942 - 14 октомври 2001).
Този път програмата, включваща вокална лирика само от ХХ век, на пръв поглед изненадва с пъстрата разнородност и с все още съвсем новите за съвременната публика художествени идеи, пък и стилови пътища на генерацията, определена като "авангард". Бихме могли да предположим, че Кехлибарева е направила една подборка от изтънчени като звучност и все пак доста разнообразни камерни творби, просто за да ни въведе в едно свое изживяване на камерната лирика на изминалия век.
И сигурно това е така, но нека се опитаме да си спомним някои не тъй отдавна изживени факти на нашия културен живот. Може би най-напред онези концертни програми, които изпълниха с дух и красота залите на Галерията за чуждестранно изкуство в София. Това беше началото на дейността на Дружеството за нова музика в България, това беше едно от най-високите социални завоевания на общественика на тази нова култура в България, Г е о р г и Т у т е в. Струва ми се, че десетилетието, което почти измина след спирането на тези концерти, приглуши цветовете, замъгли формите на модерната музика в България. Защо ли стана така?
И така, на тези концерти звучи музика на Л у ч а н о Б е р и о, един италиански "класик на авангарда", добре познат от много български музиканти, но все още не посетил България. Кехлибарева избира за начало на своя диск един от най-необикновените, но същевременно блестящо талантливи обрати в еволюцията на Берио - неговите народни песни, в които целият първичен може би дори архаичен смисъл на песенната мелодия се запазва, а инструменталната музика ни поднасятолкова инертен, сякаш далечно неутрален материал, че звучи като някаква друга природа, съпътстваща, но не съпреживяваща. Лириката, която събира понататък компактдискът не докосва повече този изумителен подход към нова простота.
Е д и с о н Д е н и с о в беше от първите, които в началото на 90-те години посетиха България и бяха посрещнати с почит, а от мнозина - с обич. В тази концертна програма Кехлибарева взима песенен цикъл, който й е посветен още в годините, прекарани в Германия. Този песенен цикъл носи все още простодушието и дълбоката сърдечност на ранния Денисов (подобни са песните по Габриела Мистрал).
А р в о П я р т също не е посещавал България, но неговото име на естонец, който упорито търси своите пътища в изкуството и в крайна сметка се разделя със съветската култура, за да намери своето лице - този Арво Пярт, също сурово примитивен и прост, звучи като съвсем нова краска, а палитрата е същата и десетилетието също. Оказва се, че дори само вокалната камерна авангардна музика е едно много богато поле на преживявания, емоционални върхове и депресии, на наивното и трагичното.
В подборката попада един извънредно жив, почти театрално изразителен немски автор, Г ю н т е р К о х а н, който пише по Шекспирови текстове. Тук крачката до оперната сцена е много малка. Такава театралност би могла да се очаква и от две френски имена -
М а р с е л Л а н д о в с к и и П а с к а л Д ю с а п е н. Оказва се обаче, че това са антиподи, и по възраст, а също така и по преживяване. Ландовски сме свикнали дачетем с почит като име на автор от средното поколение, това на Мессиен или на Анри Соге. Неговата настройка е може би белег на поколение, молитвено извисено към висши и религиозни ценности. А Паскал Дюсапен дойде в България с тази благодатна, но забързана вълна на модерното музикално творчество, която ни споходи със също такъв забързан интерес от страна на някои чуждестранни културни институции в София. Дюсапен се оказа в обкръжението на Янис Ксенакис и уважавания Франсоа Бернар Маш и беше препоръчан и действително възприет като новата надежда на френската музика, когато прозвучаха фрагменти от неговата "Медея".
Творбите на Ландовски - една монументална кантата и на Дюсапен - архаична балада по старинни окситански предания са дирижирани с подобаващо дълбоко внушение от гостуващия френски диригент Ж а н - И в Г о д е н. Баладата на Дюсапен носи странното название "АКС", а това са първите букви на името на Албена Кехлибарева-Стоянова. (Тази творба също й е посветена).
Ако попълним панорамата по-нататък, ще открием имена на странно раздалечени, а близки в протежението на ХХ век: А л б е р Р у с е л, един от символите на ранното модерно изкуство във Франция, се ползва с все по-голям интерес и обич в България и неговите буколически композиции за флейта соло и глас (тук блестящ флейтист е диригентът Жан-Ив Годен) не се открояват рязко от останалите творби. Композиторът достойно започва своята модерна епоха.
Лиричната дарба на поляка М а р е к С т а х о в с к и е известна на всички, които познават по-новата полска музика, както и цялостното израстване на този човек с мек нрав, със спокойна, сякаш свенлива усмивка. Неговото царство е лириката, поне в нашите представи и той се вписва великолепно в общата група.
Но какво знаем за вокалната лирика на В а с и л К а з а н д ж и е в ?Този композитор, когото толкова дълго диригетското му дарование непрекъснато дърпа встрани от забележителното му мислене на музикант, този път се появява с образци на ранната вокална лирика - песни по стихове на Блага Димитрова. Ако някой ден Албена Кехлибарева или друг добър и културен певец се опита да систематизира този вид ранна лирика на Казанджиев, на Иван Спасов, на Константин Илиев и още неколцина български автори, може би антологията би била извън-редно привлекателна и вълнуваща.
Този компактдиск е нюансиран с твърде много звуковитънкости, защото творбите са за най-различни съчетания на гласа с различни инструменти. И тук трябва да кажем, че Р у м е н Б а й р а к о в се проявява за пореден път като един деликатен партньор на Албена Кехлибарева (като се имат предвид и записите на оркестровите песни на Волф, направени на по-ранния компактдиск на Кехлибарева). Съпоставката на двамата диригенти не би могла да бъде напра-вена с някаква категорична оценка кой е по-добър, но Румен Байраков като че ли постига повече краски.
Защо да наричаме този компактдиск също документ? Изпълненията в него не са белязани с някаква кулминация в обществения живот. Ако внимателно се вгледаме обаче в хронологията, тук са разположени смислено и привлекателно плоскостите, по които така бързо българската музикална култура пое богатствата на модерната музика на късния ХХ век. България преди десетина годинине беше само едно поле за завладяване с присъствието на големи имена като Щ о к х а у з е н или на К с е н а к и с. Това беше чувствителна и отзивчива среда, готова да поеме и да даде ръст на новото време. Какво е това ново време - нека слушаме и гледаме внимателно около себе си. А на "Акрополис" и неговия постоянен тонрежисьор - Х р и с т о ф о р С т о я н о в - поздравления и пожелание за все същия стремеж към високи и актуални постижения на културата.
Доц. д-р Киприана Беливанова (15 октомври 1942 - 14 октомври 2001).
